Архив на категория: История

Празнуваме 11 май!

В България на днешният 11 май отдаваме почит на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий. Те са създатели и разпространители на първата славянска азбука – глаголицата. Първи известия за празнуването на този празник намираме в българската възрожденска книжнина, и по-точно в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. 

Светите братя са канонизирани за светци и за работата им по превода и популяризирането на Библията на старославянски език, както и за разпространяване на християнството сред славяните. С апостолическо писмо Egregiae Virtutis от 30 декември 1980 година, папа Йоан Павел II обявява Св. св. Кирил и Методий за съпокровители на Европа.

Днес празнуват и Библиотекарите. Не мога да не използвам главна буква за наименованието на тези съвременни просветители и будители, които в днешният материален и дигитален свят водят своята тиха битка за ограмотяване – културно и духовно на хората по света. В тази връзка, ето кратка любопитна информация за писатели, които са били и библиотекари.

Луис Карол

Преди да бъде назначен като преподавател по математика в Оксфорд през 1857, авторът на „Алиса в страната на чудесата“ Чарлс Латуидж Доджсън, по известен като Луис Карол, е работил и като помощник-библиотекар. 

П. К. Яворов

Яворов работи като библиотекар в Народната библиотека от 1904 до 1908 г. През март 1908 година е избран за съветник на задграничното представителство на ВМОРО, затова поетът напуска работата си в библиотеката  и се заема изцяло с проблемите на революционната организация.

Бевърли Клиъри

Авторката на поредиците „Хенри Хъгинс“ и „Рамона Куимби“ през 1938 г. завършва специалност английска филология в Калифорнийския университет в Бъркли, а през 1939 г. и библиотечни науки в Училището по библиотекознание към Вашингтонския университет в Сиатъл. След дипломирането си работи като библиотекар в Якима, щат Вашингтон. Там се среща с много деца, които търсят книги за тяхната възраст, което я мотивира да започне да пише.

3 Български шевици

В навечерието на националният ни празник – 3ти март, искам да обърна внимание на символи, които са били важна част от бита и житието на българина. А може да се окаже, че тези древни изображения са помогнали на народа ни да се съхрани през вековете и до днес.

Канатица

Канатицата се среща на различни места по света, като най-често може да се открие върху тъкани, а също и изобразена на съдове и накити. Това е древен символ, като първото изображение на канатица е забелязано на гинен съд датиращ отпреди повече от 5,000 години. Смята се, че символизира благоденствие и дори безсмъртие, използва се като амулет за защита от зли сили. 

В основният си вид, канатицата представлява свързани два триъгълника, наречени макази, които се докосват във върховете на катетите си. Те символизират мъжкото и женското начало, и съответно – създаването на семейство, сродяване. Друг интересен факт е, че на килими от Балканите, а също и от Близкия Изток и Кавказ, канатицата често може да се види изобразена около друг важен символ – „Дървото на живота”.

Елбетица

Елбетицата е знакът на хармонията и разбирателството. Тази розета е свързана с почитта към слънцето и е носител на благословия за здраве и благоденствие. Като украса на дрехи и накити, елбетицата се слагала на онези места от човешкото тяло, през които се е вярвало, че могат да проникнат зли сили и нечисти духове. Тези специални места се наричат ‘чакри’ в източната култура. Смята се, че през тях се осъществява обмен между човешката и космическата енергия.

Както и при другите шевици, и за елбетицата се смята че притежава магическата сила да закриля този, който я носи, от злото. Тя представлява „кръговрата на живота и съдбата“ и има открити нейни изображения на Балканите и Близкия изток още от неолита. Елбетица може да бъде открита и в древно изкуство от Китай и Япония, Индия и Египет.

„Дървото на живота“

Това е един от най-старите растителни орнаменти. „Дървото на живота“ е съставено от три елемента, всеки с конкретна символика. Короната на дървото олицетворява горния свят – небето с неговите обитатели – Бог, ангели, птици. Стволът, който е по средата, съответства на земния, човешки свят. Корените символизират долния, подземния свят.

Като една цялост, „Дървото на живота“ представлява връзката между земята и небето, или с други думи – между материалния, човешки свят и духовните измерения. То е и символ на кръговрата на живота – като се започне от пролетта и новия живот, и се стигне до зимата и края на един природен цикъл.

В памет на трима български алпинисти

Като човек, който искрено се възхищава на онези хора – диви, смели, предизвикващи границите на нашите възможности, не мога да не посветя публикация на трима български алпинисти. Скорошната кончина на Атанас Скатов ми напомни, че и днес има личности – факли. Опитвам се да си представя какъв дух, кураж и чисто практически – физическа подготовка са нужни, за да дръзнеш да отидеш там, където малцина биха стъпили и да покажеш на хората, че могат много повече, отколкото си мислят. Добре, че ви има всички вас – светлинки за човечеството! Респект!

Атанас Скатов
(11 март 1978 – 5 февруари 2021)

Като професия – агроном по растителна защита, като начин на живот и хранене – веган, Скатов е изкачил десет върха над 8000 метра – един от тях без допълнителен кислород, а три – без личен шерпа. Той е първият българин, покорил седемте континентални първенци или така наречените Седем върха /Seven Summits, в периода 2013 – 2017. През 2015 г. е отпечатана първата му книга „Еверест. Богинята Майка на вселената“. По същото време излиза и първият му филм: „Експериментът Скатов, Епизод 1: Първият веган на Еверест“. Загива на 5 февруари 2021 г. след падане на К2 след неуспешен опит за изкачване на върха.

Боян Петров
(7 февруари 1973 – май 2018)

Избран за „Мъж на годината“ през 2016, Боян Петров е работил в Националния природонаучен музей при БАН в София. Работил е като зоолог и еколог, а страстта му са били спелеологията и алпинизма. Има най-много изкачени върхове над 8000 метра, общо 10, както и най-много първи български изкачвания на осемхилядници, общо 4 – Гашербрум I, Кангчендзьонга, К2 и Манаслу. Боян Петров изчезва в началото на май 2018 г. при опит да изкачи връх Шиша Пангма (8027 m).

Христо Проданов
(24 февруари 1943 – 21 април 1984)

Христо Проданов ще остане в нашата история като първият българин, покорил осемхилядник – връх Лхотце (8516 m). През 1981 г., той става и първият българин, който стъпва на първенеца на Земята – връх Еверест (8848 m). Загива пак там през 1984 г. докато се спуска към базовия лагер. Христо Проданов е 13-ият алпинист, изкачил Еверест без кислород, както и първият, изкачил се по Западния гребен, т.нар. „Жесток път“ – най-трудния ръб към върха, без кислород. През 2001 година, Христо Проданов е обявен за „Алпинист на ХХ век“.

Ако искате да научите повече за българските алпинисти, следвайте този линк.

Ден на народните будители

Днес почитаме просветителското, книжовно и революционно дело с национално значение на Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Петко Р. Славейков, Никола Бацаров, Иван Вазов, Стоян Михайловски, Григор Пърличев, Александър Екзарх, Никола Бобев, Стефан Антонов, Иван Богоров, Нешо Бончев, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов и много други. Поклон!

Ден на будителите в Столична библиотека

Градски будители – София

Ден на народните будители в Пловдив

Три по-различни музея

Вече е четвъртък и онези от вас, които не са сигурни какво да правят с предстоящите почивни дни, може да си подарят едно по-различно преживяване. Посещението на някой от тези три музея е чудесен вариант да съчетаете пътешествие с възможността да научите нещо интересно:

Музеи на гурбетчийското градинарство – Лясковец

Подземен минен музей – Перник

Музей на магарето – Гурково

За Ботев

Всички българи знаят, че Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев, е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер и е починал на 1 юни 1876 г. Делото на този български национален герой, революционер, поет и публицист е живо и днес, а думите му, за съжаление, звучат актуално и в настоящата политическа и обществена ситуация. Училищата, носещи гордото име на Христо Ботев са над 350 в страната. Ето три интересни сайта с информация за този велик българин:

Христо Ботев – сайт, посветен на легендарния български поет

Христо Ботев – неговото творчество, публикувано в „Словото“

Национален музей „Христо Ботев“ – Калофер

22.02

С какво друго е интересна тази дата, освен с повтарящите се двойки и факта, че е пълнолуние в Дева? Ето какво – има три исторически събития, и трите свързани с българското кино:

1965 година: Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Краят на една ваканция“. Режисьор е Людмил Кирков, сценарист – Емил Манов, оператор – Емануил Пангелов. Автор на музиката във филма е Симеон Пиронков. Някои от актьорите, които участват във филма са Сашка Карамилцев, Стоян Пеев, Цвятко Николов, Христо Грозданов, Никола Ковачев, Васил Попов.

2ри

1967 година: Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Най-дългата нощ“.  Режисьор е Въло Радев, сценарист – Веселин Бранев, оператор – Борислав Пунчев. Автор на музиката във филма е Симеон Пиронков. Сред актьорите, които участват са: Невена Коканова, Георги Калоянчев, Георги Георгиев-Гец, Олег Ковачев, Мая Драгоманска, Руси Чанев, Петър Слабаков, Цветана Манева.

3ти

1974 година: Състои се премиерата на първият български мюзикъл „Баща ми бояджията“. Режисьор е Стефан Димитров, сценарист – Васил Цонев, оператор – Христо Тотев. Автор на музиката във филма е Петър Ступел. Сред актьорите, които участват са: Коста Цонев, Невена Коканова, Ицхак Финци, Светослав Пеев, Климент Денчев, Невена Мандаджиева, Златина Дончева, Георги Парцалев, Джоко Росич.