В България на днешният 11 май отдаваме почит на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий. Те са създатели и разпространители на първата славянска азбука – глаголицата. Първи известия за празнуването на този празник намираме в българската възрожденска книжнина, и по-точно в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. 

Светите братя са канонизирани за светци и за работата им по превода и популяризирането на Библията на старославянски език, както и за разпространяване на християнството сред славяните. С апостолическо писмо Egregiae Virtutis от 30 декември 1980 година, папа Йоан Павел II обявява Св. св. Кирил и Методий за съпокровители на Европа.

Днес празнуват и Библиотекарите. Не мога да не използвам главна буква за наименованието на тези съвременни просветители и будители, които в днешният материален и дигитален свят водят своята тиха битка за ограмотяване – културно и духовно на хората по света. В тази връзка, ето кратка любопитна информация за писатели, които са били и библиотекари.

Луис Карол

Преди да бъде назначен като преподавател по математика в Оксфорд през 1857, авторът на „Алиса в страната на чудесата“ Чарлс Латуидж Доджсън, по известен като Луис Карол, е работил и като помощник-библиотекар. 

П. К. Яворов

Яворов работи като библиотекар в Народната библиотека от 1904 до 1908 г. През март 1908 година е избран за съветник на задграничното представителство на ВМОРО, затова поетът напуска работата си в библиотеката  и се заема изцяло с проблемите на революционната организация.

Бевърли Клиъри

Авторката на поредиците „Хенри Хъгинс“ и „Рамона Куимби“ през 1938 г. завършва специалност английска филология в Калифорнийския университет в Бъркли, а през 1939 г. и библиотечни науки в Училището по библиотекознание към Вашингтонския университет в Сиатъл. След дипломирането си работи като библиотекар в Якима, щат Вашингтон. Там се среща с много деца, които търсят книги за тяхната възраст, което я мотивира да започне да пише.

В навечерието на националният ни празник – 3ти март, искам да обърна внимание на символи, които са били важна част от бита и житието на българина. А може да се окаже, че тези древни изображения са помогнали на народа ни да се съхрани през вековете и до днес.

Канатица

Канатицата се среща на различни места по света, като най-често може да се открие върху тъкани, а също и изобразена на съдове и накити. Това е древен символ, като първото изображение на канатица е забелязано на гинен съд датиращ отпреди повече от 5,000 години. Смята се, че символизира благоденствие и дори безсмъртие, използва се като амулет за защита от зли сили. 

В основният си вид, канатицата представлява свързани два триъгълника, наречени макази, които се докосват във върховете на катетите си. Те символизират мъжкото и женското начало, и съответно – създаването на семейство, сродяване. Друг интересен факт е, че на килими от Балканите, а също и от Близкия Изток и Кавказ, канатицата често може да се види изобразена около друг важен символ – „Дървото на живота”.

Елбетица

Елбетицата е знакът на хармонията и разбирателството. Тази розета е свързана с почитта към слънцето и е носител на благословия за здраве и благоденствие. Като украса на дрехи и накити, елбетицата се слагала на онези места от човешкото тяло, през които се е вярвало, че могат да проникнат зли сили и нечисти духове. Тези специални места се наричат ‘чакри’ в източната култура. Смята се, че през тях се осъществява обмен между човешката и космическата енергия.

Както и при другите шевици, и за елбетицата се смята че притежава магическата сила да закриля този, който я носи, от злото. Тя представлява „кръговрата на живота и съдбата“ и има открити нейни изображения на Балканите и Близкия изток още от неолита. Елбетица може да бъде открита и в древно изкуство от Китай и Япония, Индия и Египет.

„Дървото на живота“

Това е един от най-старите растителни орнаменти. „Дървото на живота“ е съставено от три елемента, всеки с конкретна символика. Короната на дървото олицетворява горния свят – небето с неговите обитатели – Бог, ангели, птици. Стволът, който е по средата, съответства на земния, човешки свят. Корените символизират долния, подземния свят.

Като една цялост, „Дървото на живота“ представлява връзката между земята и небето, или с други думи – между материалния, човешки свят и духовните измерения. То е и символ на кръговрата на живота – като се започне от пролетта и новия живот, и се стигне до зимата и края на един природен цикъл.

Като човек, който искрено се възхищава на онези хора – диви, смели, предизвикващи границите на нашите възможности, не мога да не посветя публикация на трима български алпинисти. Скорошната кончина на Атанас Скатов ми напомни, че и днес има личности – факли. Опитвам се да си представя какъв дух, кураж и чисто практически – физическа подготовка са нужни, за да дръзнеш да отидеш там, където малцина биха стъпили и да покажеш на хората, че могат много повече, отколкото си мислят. Добре, че ви има всички вас – светлинки за човечеството! Респект!

Атанас Скатов
(11 март 1978 – 5 февруари 2021)

Като професия – агроном по растителна защита, като начин на живот и хранене – веган, Скатов е изкачил десет върха над 8000 метра – един от тях без допълнителен кислород, а три – без личен шерпа. Той е първият българин, покорил седемте континентални първенци или така наречените Седем върха /Seven Summits, в периода 2013 – 2017. През 2015 г. е отпечатана първата му книга „Еверест. Богинята Майка на вселената“. По същото време излиза и първият му филм: „Експериментът Скатов, Епизод 1: Първият веган на Еверест“. Загива на 5 февруари 2021 г. след падане на К2 след неуспешен опит за изкачване на върха.

Боян Петров
(7 февруари 1973 – май 2018)

Избран за „Мъж на годината“ през 2016, Боян Петров е работил в Националния природонаучен музей при БАН в София. Работил е като зоолог и еколог, а страстта му са били спелеологията и алпинизма. Има най-много изкачени върхове над 8000 метра, общо 10, както и най-много първи български изкачвания на осемхилядници, общо 4 – Гашербрум I, Кангчендзьонга, К2 и Манаслу. Боян Петров изчезва в началото на май 2018 г. при опит да изкачи връх Шиша Пангма (8027 m).

Христо Проданов
(24 февруари 1943 – 21 април 1984)

Христо Проданов ще остане в нашата история като първият българин, покорил осемхилядник – връх Лхотце (8516 m). През 1981 г., той става и първият българин, който стъпва на първенеца на Земята – връх Еверест (8848 m). Загива пак там през 1984 г. докато се спуска към базовия лагер. Христо Проданов е 13-ият алпинист, изкачил Еверест без кислород, както и първият, изкачил се по Западния гребен, т.нар. „Жесток път“ – най-трудния ръб към върха, без кислород. През 2001 година, Христо Проданов е обявен за „Алпинист на ХХ век“.

Ако искате да научите повече за българските алпинисти, следвайте този линк.

Вече е четвъртък и онези от вас, които не са сигурни какво да правят с предстоящите почивни дни, може да си подарят едно по-различно преживяване. Посещението на някой от тези три музея е чудесен вариант да съчетаете пътешествие с възможността да научите нещо интересно:

Музеи на гурбетчийското градинарство – Лясковец

Подземен минен музей – Перник

Музей на магарето – Гурково

С какво друго е интересна тази дата, освен с повтарящите се двойки и факта, че е пълнолуние в Дева? Ето какво – има три исторически събития, и трите свързани с българското кино:

1965 година: Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Краят на една ваканция“. Режисьор е Людмил Кирков, сценарист – Емил Манов, оператор – Емануил Пангелов. Автор на музиката във филма е Симеон Пиронков. Някои от актьорите, които участват във филма са Сашка Карамилцев, Стоян Пеев, Цвятко Николов, Христо Грозданов, Никола Ковачев, Васил Попов.

1967 година: Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Най-дългата нощ“.  Режисьор е Въло Радев, сценарист – Веселин Бранев, оператор – Борислав Пунчев. Автор на музиката във филма е Симеон Пиронков. Сред актьорите, които участват са: Невена Коканова, Георги Калоянчев, Георги Георгиев-Гец, Олег Ковачев, Мая Драгоманска, Руси Чанев, Петър Слабаков, Цветана Манева.

1974 година: Състои се премиерата на първият български мюзикъл „Баща ми бояджията“. Режисьор е Стефан Димитров, сценарист – Васил Цонев, оператор – Христо Тотев. Автор на музиката във филма е Петър Ступел. Сред актьорите, които участват са: Коста Цонев, Невена Коканова, Ицхак Финци, Светослав Пеев, Климент Денчев, Невена Мандаджиева, Златина Дончева, Георги Парцалев, Джоко Росич.