Архив на категория: Култура

Празнуваме 11 май!

В България на днешният 11 май отдаваме почит на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий. Те са създатели и разпространители на първата славянска азбука – глаголицата. Първи известия за празнуването на този празник намираме в българската възрожденска книжнина, и по-точно в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. 

Светите братя са канонизирани за светци и за работата им по превода и популяризирането на Библията на старославянски език, както и за разпространяване на християнството сред славяните. С апостолическо писмо Egregiae Virtutis от 30 декември 1980 година, папа Йоан Павел II обявява Св. св. Кирил и Методий за съпокровители на Европа.

Днес празнуват и Библиотекарите. Не мога да не използвам главна буква за наименованието на тези съвременни просветители и будители, които в днешният материален и дигитален свят водят своята тиха битка за ограмотяване – културно и духовно на хората по света. В тази връзка, ето кратка любопитна информация за писатели, които са били и библиотекари.

Луис Карол

Преди да бъде назначен като преподавател по математика в Оксфорд през 1857, авторът на „Алиса в страната на чудесата“ Чарлс Латуидж Доджсън, по известен като Луис Карол, е работил и като помощник-библиотекар. 

П. К. Яворов

Яворов работи като библиотекар в Народната библиотека от 1904 до 1908 г. През март 1908 година е избран за съветник на задграничното представителство на ВМОРО, затова поетът напуска работата си в библиотеката  и се заема изцяло с проблемите на революционната организация.

Бевърли Клиъри

Авторката на поредиците „Хенри Хъгинс“ и „Рамона Куимби“ през 1938 г. завършва специалност английска филология в Калифорнийския университет в Бъркли, а през 1939 г. и библиотечни науки в Училището по библиотекознание към Вашингтонския университет в Сиатъл. След дипломирането си работи като библиотекар в Якима, щат Вашингтон. Там се среща с много деца, които търсят книги за тяхната възраст, което я мотивира да започне да пише.

3 Български шевици

В навечерието на националният ни празник – 3ти март, искам да обърна внимание на символи, които са били важна част от бита и житието на българина. А може да се окаже, че тези древни изображения са помогнали на народа ни да се съхрани през вековете и до днес.

Канатица

Канатицата се среща на различни места по света, като най-често може да се открие върху тъкани, а също и изобразена на съдове и накити. Това е древен символ, като първото изображение на канатица е забелязано на гинен съд датиращ отпреди повече от 5,000 години. Смята се, че символизира благоденствие и дори безсмъртие, използва се като амулет за защита от зли сили. 

В основният си вид, канатицата представлява свързани два триъгълника, наречени макази, които се докосват във върховете на катетите си. Те символизират мъжкото и женското начало, и съответно – създаването на семейство, сродяване. Друг интересен факт е, че на килими от Балканите, а също и от Близкия Изток и Кавказ, канатицата често може да се види изобразена около друг важен символ – „Дървото на живота”.

Елбетица

Елбетицата е знакът на хармонията и разбирателството. Тази розета е свързана с почитта към слънцето и е носител на благословия за здраве и благоденствие. Като украса на дрехи и накити, елбетицата се слагала на онези места от човешкото тяло, през които се е вярвало, че могат да проникнат зли сили и нечисти духове. Тези специални места се наричат ‘чакри’ в източната култура. Смята се, че през тях се осъществява обмен между човешката и космическата енергия.

Както и при другите шевици, и за елбетицата се смята че притежава магическата сила да закриля този, който я носи, от злото. Тя представлява „кръговрата на живота и съдбата“ и има открити нейни изображения на Балканите и Близкия изток още от неолита. Елбетица може да бъде открита и в древно изкуство от Китай и Япония, Индия и Египет.

„Дървото на живота“

Това е един от най-старите растителни орнаменти. „Дървото на живота“ е съставено от три елемента, всеки с конкретна символика. Короната на дървото олицетворява горния свят – небето с неговите обитатели – Бог, ангели, птици. Стволът, който е по средата, съответства на земния, човешки свят. Корените символизират долния, подземния свят.

Като една цялост, „Дървото на живота“ представлява връзката между земята и небето, или с други думи – между материалния, човешки свят и духовните измерения. То е и символ на кръговрата на живота – като се започне от пролетта и новия живот, и се стигне до зимата и края на един природен цикъл.

Обявявам сезона на есенните фестивали за открит!

Културният живот в градовете отново набира мощност и започва да генерира интересни събития. Аз подбрах 3+1 от тях, които ще се случат още през тази седмица, така че има с какво да се забавляваме до края на септември:

Седмица на скандинавското кино
26.09 – 03.10
Дом на киното в София

Европейска нощ на учените
29.09 от 17:00 до 0:00 часа
София, Варна, Русе

ОРИК – Фестивал на независимите артисти
29.09 – 01.10
Паметник на Съветската армия в София

+1:

Sofia StrEAT Fest
30.09 от 10:00 до 22:00 часа
Женския пазар в София