Архив на категория: Изкуство

3 Български шевици

В навечерието на националният ни празник – 3ти март, искам да обърна внимание на символи, които са били важна част от бита и житието на българина. А може да се окаже, че тези древни изображения са помогнали на народа ни да се съхрани през вековете и до днес.

Канатица

Канатицата се среща на различни места по света, като най-често може да се открие върху тъкани, а също и изобразена на съдове и накити. Това е древен символ, като първото изображение на канатица е забелязано на гинен съд датиращ отпреди повече от 5,000 години. Смята се, че символизира благоденствие и дори безсмъртие, използва се като амулет за защита от зли сили. 

В основният си вид, канатицата представлява свързани два триъгълника, наречени макази, които се докосват във върховете на катетите си. Те символизират мъжкото и женското начало, и съответно – създаването на семейство, сродяване. Друг интересен факт е, че на килими от Балканите, а също и от Близкия Изток и Кавказ, канатицата често може да се види изобразена около друг важен символ – „Дървото на живота”.

Елбетица

Елбетицата е знакът на хармонията и разбирателството. Тази розета е свързана с почитта към слънцето и е носител на благословия за здраве и благоденствие. Като украса на дрехи и накити, елбетицата се слагала на онези места от човешкото тяло, през които се е вярвало, че могат да проникнат зли сили и нечисти духове. Тези специални места се наричат ‘чакри’ в източната култура. Смята се, че през тях се осъществява обмен между човешката и космическата енергия.

Както и при другите шевици, и за елбетицата се смята че притежава магическата сила да закриля този, който я носи, от злото. Тя представлява „кръговрата на живота и съдбата“ и има открити нейни изображения на Балканите и Близкия изток още от неолита. Елбетица може да бъде открита и в древно изкуство от Китай и Япония, Индия и Египет.

„Дървото на живота“

Това е един от най-старите растителни орнаменти. „Дървото на живота“ е съставено от три елемента, всеки с конкретна символика. Короната на дървото олицетворява горния свят – небето с неговите обитатели – Бог, ангели, птици. Стволът, който е по средата, съответства на земния, човешки свят. Корените символизират долния, подземния свят.

Като една цялост, „Дървото на живота“ представлява връзката между земята и небето, или с други думи – между материалния, човешки свят и духовните измерения. То е и символ на кръговрата на живота – като се започне от пролетта и новия живот, и се стигне до зимата и края на един природен цикъл.

Благовещение

Днес е Благовещение – един от значимите пролетни празници, който е част от Великденския празничен цикъл и винаги се отбелязва на 25 март. Благовещение се почита от всички християни, независимо дали са православни, католици или принадлежат към друга традиция. Името на празника произлиза от библиейско събитие, спред което Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че именно тя е избрана да роди Спасителя на човечеството, сина Божий Иисус Христос.

Blagoveshtenie_12v_Sinai

„Св. Благовещение“ – икона от неизвестен автор от XVI в., от църквата „Св. Йоан Морски“ в Несебър. Днес в Градската художествена галерия в Пловдив.

8

Благовещенска икона от ХІІ век, която се съхранява в Новгород

annunciation_rublev

Икона за Благовещение от XV век, дело на Св. преподобни Андрей Рубльов Иконописец

По следите на антиките

Днес можеше да е чудесен ден за разходка в София, но при този вятър човек бърза да се скрие в най-близкото закътанко местенце. Скривайки се на закътано, същият този човек може да попадне в „магазинче за спомени“, където да се зарови в съкровищница от удивителни находки и да намери свой материализиран спомен. А ако се окаже, че човекът е решил да не излиза и да си остане пред компютъра, може просто да провери сайтовете на тези три антикварни магазинчета:

Антикварна онлайн книжарница „Светлоструй“

„Фландрия-Антик“ – старинни мебели в София и Пловдив

„Antique Silver“ – антикварни предмет от сребро

22.02

С какво друго е интересна тази дата, освен с повтарящите се двойки и факта, че е пълнолуние в Дева? Ето какво – има три исторически събития, и трите свързани с българското кино:

1965 година: Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Краят на една ваканция“. Режисьор е Людмил Кирков, сценарист – Емил Манов, оператор – Емануил Пангелов. Автор на музиката във филма е Симеон Пиронков. Някои от актьорите, които участват във филма са Сашка Карамилцев, Стоян Пеев, Цвятко Николов, Христо Грозданов, Никола Ковачев, Васил Попов.

2ри

1967 година: Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Най-дългата нощ“.  Режисьор е Въло Радев, сценарист – Веселин Бранев, оператор – Борислав Пунчев. Автор на музиката във филма е Симеон Пиронков. Сред актьорите, които участват са: Невена Коканова, Георги Калоянчев, Георги Георгиев-Гец, Олег Ковачев, Мая Драгоманска, Руси Чанев, Петър Слабаков, Цветана Манева.

3ти

1974 година: Състои се премиерата на първият български мюзикъл „Баща ми бояджията“. Режисьор е Стефан Димитров, сценарист – Васил Цонев, оператор – Христо Тотев. Автор на музиката във филма е Петър Ступел. Сред актьорите, които участват са: Коста Цонев, Невена Коканова, Ицхак Финци, Светослав Пеев, Климент Денчев, Невена Мандаджиева, Златина Дончева, Георги Парцалев, Джоко Росич.

Ори-ками

11 ноември в Япония, а и по целия свят се чества като Ден на оригами. Думата идва от японски: 折り紙 и означава „прегъната хартия“, като се образува от „ори“ (прегъвам) и „ками“ (хартия). Това е древно японско изкуство, чрез което се създават различни по сложност и големина фигури чрез сгъване на листове хартия и, което е по-трудно – без употреба на лепило и ножици. Оригами се наричат и получените по този начин фигури. Интересното е, че всъщност това изкуство е възникнало в древен Китай, който, както знаем, е родината на хартията.

ори1 ори2 ори3

 

Летен театър

Топлите месеци на годината предразполагат към повече занимания и почивка на открито. Голяма част от децата са на село или на лагер. За щастие, онези малчугани, които ще останат в градовете, също има с какво да се забавляват. Ето 3 предложения за театрални представления през летния сезон:

Театрална къща „Мариета и Марионета“ – София

Държавен куклен театър – Варна

Държавен куклен театър – Пловдив

За котките и зимата

Характерно за котките е колко много те ненавиждат студа и снега. Май само на картинка могат да се срещнат щастливи котки и зима. Засега те са в безопасност – не само, че напоследък няма и снежинка в София, ами даже  времето предколедно се затопля. Първата картинка е на Петя Константиновa, чийто изкуство аз много харесвам, средната – на Rob Scotton, а третата – на Oxana Zaika.

christmasart1_petya konstantinova Rob Scotton winter-cats-oxana-zaika

Happiness is . . .

Попаднах на тези готини рисунки, след като написах „happiness“ в Google. Толкова са забавни и мъдри, че ги изгледах на един дъх. Поинтересувах се чие дело са и се оказаха проекти на студио Last Lemon – Lisa Swerling & Ralph Lazar. Щастието е . . .

happiness2 happiness4 happiness6_1