Обичате ли да танцувате? Днес е Международният ден на танца – нека си припомним три култови танцови сцени от известни филми.
Архив по месеци: април 2016
„Радостта като сълза“
Днес се навършват 54 години от рождението на моята любима поетеса Петя Дубарова. Тя пише стихове от най-ранна детска възраст, като първите ѝ публикации са в съществуващите по онова време вестници „Септемврийче” и „Народна младеж”, както и в списанията „Родна реч” и „Младеж”. Духовни наставници на талантливото момиче са поетите Христо Фотев и Григор Ленков. В чест на Петя Дубарова споделям 3 нейни стихотворения, които са се превърнали в песни.
Стихотворението „Нощ над града“ става песен през 1994 и се изпълнява от група „Домино“:
НОЩ НАД ГРАДА
Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.
И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.
Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта необятност.
* * *
Текстът е създаден през 1976, а се превръща в песен през 1986, изпълнява Кичка Бодурова:
ЛУНАПАРК
Светлините са изплели светла кошница
и люлеят лунапарка си във нея.
И дърветата в зелените си нощници
не заспиват, а се смеят и се смеят…
По челото ми пробягват сенки алени
на усмивки и червени карамфили
и ме шарят със очите си запалени
тези малки и добри автомобили.
И от светлото си щастие изтръпнала,
напоена от вълната ярка,
аз превръщам се запалена от блясъка,
във немирна светлина от лунапарка.
* * *
Стихотворението е написано през 25 януари 1977, а Петя Буюклиева е изпълнителя, който го изпява:
Улици към мен протягат
топли лампени ръце,
към прозореца ми бяга
лъч с неоново лице.
По листата като птици
плуват лунени петна.
Светли огнени езици
са звездите във нощта.
Вятърът вратата бутва
и повиква ме навън…
Снопче светлини се срутва
пред лицето ми със звън.
В улици хилядоцветни
впускам се като вълна;
хора и усмивки летни
грабват мойта тишина.
Улици под мене тичат,
тупка пулсът на нощта,
а по клепките се стича
радостта като сълза.
Някой кара колело!
…“I want to ride my bycicle, I want to ride my bike„…както пеят Queen. Да, ама накъде? Стопли се времето и колоездачите смело се появиха по пътищата на родината. В тази връзка, наблюдавам доста опасни ситуации между шофьори и колоездачи в София, така че, хора, внимавайте много! И за двете страни се отнася! Днес, също така, е и Световният ден на велосипеда, та се запитах, къде в света е най-готино да караш своя bycicle? Ето отговорите:
Main River Bike Path, Germany (Main-Radweg): 372 мили
Shining Sea Bikeway, Cape Cod, Massachusetts: 10.7 мили
Shimanami Kaido, Japan: 37 мили
На лов за… супичка! :)
Април започна обещаващо със слънчеви и топли дни. Този уикенд, обаче, всичко си дойде на мястото и сега се наслаждаваме на двудневен маратон от студ, вятър и от време на време – дъжд. Как да не му се прииска на чУвек една топла супичка. А ако съвсем по неделному ви мързи да готвите, ето три места в София, където ще се погрижат да си хапнете сладко:
Soupateria е на пл. „Гарибалди“
Supa Star е на „Шишман“
SoupMe е на „Неофит Рилски“
За книжките, с любов (и чувство за хумор!)
Когато умението да рисуваш се съчетае с брилянтно чувство за хумор и наблюдателност, резултатът може да се види в Wrong Hands – блогът на талантливият мистър John Atkinson. А ако сте решили да почетете книжки през настъпващият Викенд, ето ви малко, хм, спойлери: 🙂
Хайде със здраве!
В Световният Ден на Здравето се сещам за три култови филми с лекари. Добре де, първо се зачудих дали да не вмъкна добри сайтове със здравни съвети, но пък работната седмица е към краят си, така че хайде нещо по-лежерно. 🙂