Днес се навършват 54 години от рождението на моята любима поетеса Петя Дубарова. Тя пише стихове от най-ранна детска възраст, като първите ѝ публикации са в съществуващите по онова време вестници „Септемврийче” и „Народна младеж”, както и в списанията „Родна реч” и „Младеж”. Духовни наставници на талантливото момиче са поетите Христо Фотев и Григор Ленков. В чест на Петя Дубарова споделям 3 нейни стихотворения, които са се превърнали в песни.

Стихотворението „Нощ над града“ става песен през 1994 и се изпълнява от група „Домино“:

НОЩ НАД ГРАДА

Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.

И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.

Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта необятност.

* * *

Текстът е създаден през 1976, а се превръща в песен през 1986, изпълнява Кичка Бодурова:

ЛУНАПАРК

Светлините са изплели светла кошница
и люлеят лунапарка си във нея.
И дърветата в зелените си нощници
не заспиват, а се смеят и се смеят…

По челото ми пробягват сенки алени
на усмивки и червени карамфили
и ме шарят със очите си запалени
тези малки и добри автомобили.

И от светлото си щастие изтръпнала,
напоена от вълната ярка,
аз превръщам се запалена от блясъка,
във немирна светлина от лунапарка.

* * *

Стихотворението е написано през 25 януари 1977, а Петя Буюклиева е изпълнителя, който го изпява:

Улици към мен протягат
топли лампени ръце,
към прозореца ми бяга
лъч с неоново лице.

По листата като птици
плуват лунени петна.
Светли огнени езици
са звездите във нощта.

Вятърът вратата бутва
и повиква ме навън…
Снопче светлини се срутва
пред лицето ми със звън.

В улици хилядоцветни
впускам се като вълна;
хора и усмивки летни
грабват мойта тишина.

Улици под мене тичат,
тупка пулсът на нощта,
а по клепките се стича
радостта като сълза.