Магьосникът на Думите

Рано или късно щеше да се стигне и до тук. Като всяка страст, която движи човек и го вълнува и страстта ми към книгите на Тери Пратчет намери израз и тук. Все пак това е сайт не само за визуални, но и за словесни удоволствия.

Много трудно е да подбере човек само три от многобройните уникални бисери, които Пратчет е сътворил. Сигурна съм, че щом публикувам една тройна поредица, после ще ме е яд защо на тяхно място не съм включила други три – още по-остроумни, по-вдъхновяващи или по-мъдри. Но все пак:

1. „Някои учени смятат, че животът е много сложен, други – че е елементарен и в основата си е много прост, а трети – че е смахнат и бирата никога не стига…“

2. „Това беше октарината, цветът на магията. Той беше жив, ярък и трептящ; неоспоримият пигмент на въображението, защото, където и да се появеше, това беше знак, че самата материя се покорява на мощта на магичното съзнание. Беше самото омагьосване. Но на Ринсуинд винаги му изглеждаше нещо средно между зелено и лилаво.“

3. „Какви студенти, бе? – изръмжа Архиканцлерът.
— Не се ли сещате, господине? Онези по-кльощавите и бледите? Нали сме в университет? Те са задължителна част от пейзажа като плъховете.“

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *