Две хубави очи

Днес се навършват 100 години от смъртта на изключителният български поет Пейо Яворов. Поклон пред светлата му памет!

Край морето

Стоях загледан: едностайно
вълната гонеше вълна
в море – пустинно и безкрайно.

А сякаш птица, лекокрила,
ей кораб с опнати платна –
стрела не би го опредила.

„Постой“ – по пеница бразда
бе кратка негова следа…

Току се кораба затули
и огън-сълза из очи
полекичка се претъркули.

Светът – море… И нявга що ли
след мене тук ще поличи
от преживените неволи?

* * *

Вълшебница

Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество…
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.

* * *

Ще бъдеш в бяло

Ще бъдеш в бяло – с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло…
А мисля днес; света прогнил от зло
не е, щом той е твоята родина.
И ето усъмних се най-подир
в невярата тревожна – искам мир.

И с вяра ще разкрия аз прегръдки,
загледан в две залюбени очи,
и тих ще пия техните лъчи, –
ще пия светлина, лечебни глътки.
И пак ще се обърна просветлен
света да видя цял при ярък ден.

И нека съсипни се той окаже!
(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,
залутан из среднощни тъмнини?)
Аз бих намерил и тогава даже
обломки, от които да създам
нов свят за двама ни, и свят, и храм.

 

2 мнения за “Две хубави очи

    1. И аз благодаря за отзива – поезията носи изключителна наслада. Радвам се, че я споделих!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *