Ако сте от хората, които с нетърпение разгръщат късметчето, което получават с кафето си, ще ме разберете. Да си призная, всеки път имам чувството, че не случайно ми се пада точно определено послание. Иска ми се да вярвам, че това е някакво средство за комуникация между мен и Вселената…Нещо като словесен компас за житейската посока, в която вървя.

Някои от посланията са просто „ПАРИ“, „ЗДРАВЕ“, „НОВИНА“ и т.н. Но по-интересни са ми тези под формата на стих. На последните три листчета, които ми се паднаха, пише следното:

1. „Онова, което за гъсеницата е краят на света, за другите е пеперуда.“

2. „Нищо не е така опасно, както прекалената модерност. Можеш най-неочаквано да се окажеш демоде“.

3. „Човек е част от себе си. Останалата част са неговите приятели.“