Архив за етикет: Литература

Февруарска минисага

Минисага е кратка литературна форма – с няколко изречения разказваш история. Този начин на изразяване има своето очарование и изкуши и мен да напиша тези 3 словесни миниатюри.

Април

Ярко слънце в 10 часа. Бурен вятър в 11 часа безмилостно роши русите коси на млада жена, прегърбена от битката си със силните му пориви. Дъжд в 12 часа. Намокри сандвича ми със шунка и направи кафето ми една идея по-киселинно. Наоколо летят пухкави цветчета. Пролет ли е ?

* * *

Кола

Препускам по пътищата, като майсторски заобикалям дупките, „цъфнали” през пролетта. „Готова съм за ралито Париж-Дакар, егати”, мисля си след поредната маневра. Гумите са за смяна. В колата мирише на пъпеш. Жълтото „борче” се люлее яростно насам-натам. Спирам на светофара. До мен се нареди черен джип. Зелено. Старт!

* * *

Целувка

Влизаме мълчаливо във входа. Ти изненадващо ме дръпваш и притискаш към себе си. Сумрак е. Започваш страстно да ме целуваш. Безтегловност. „Това си беше направо като по филмите”, мисля си. Бързо се качваме по стълбите. Бързо влизаме в апартамента. Ти ми подаваш натурален шоколад с ментов крем. Вкусен си…

Магьосникът на Думите

Рано или късно щеше да се стигне и до тук. Като всяка страст, която движи човек и го вълнува и страстта ми към книгите на Тери Пратчет намери израз и тук. Все пак това е сайт не само за визуални, но и за словесни удоволствия.

Много трудно е да подбере човек само три от многобройните уникални бисери, които Пратчет е сътворил. Сигурна съм, че щом публикувам една тройна поредица, после ще ме е яд защо на тяхно място не съм включила други три – още по-остроумни, по-вдъхновяващи или по-мъдри. Но все пак:

1. „Някои учени смятат, че животът е много сложен, други – че е елементарен и в основата си е много прост, а трети – че е смахнат и бирата никога не стига…“

2. „Това беше октарината, цветът на магията. Той беше жив, ярък и трептящ; неоспоримият пигмент на въображението, защото, където и да се появеше, това беше знак, че самата материя се покорява на мощта на магичното съзнание. Беше самото омагьосване. Но на Ринсуинд винаги му изглеждаше нещо средно между зелено и лилаво.“

3. „Какви студенти, бе? – изръмжа Архиканцлерът.
— Не се ли сещате, господине? Онези по-кльощавите и бледите? Нали сме в университет? Те са задължителна част от пейзажа като плъховете.“